Вродени и придобити аномалии на увеалния тракт при животните

(Обзор)

Николай Механджийски. Лесотехнически университет – София

Статията представя кратък обзор на постиженията в областа на диагностиката и симптоматиката на някои по често срещани вродени и придобити, първични и вторични заболявания на увеалния тракт.

От групата на вродените заболявания са разгледани следните; Синдром на Варденбрук, Хипермеланоза, Перзистираща зенична мембрана, Хипоплазия на ириса, Предни увеални цисти

От групата на придобитите заболявания са разгледани следните: Увеодерматологичен синдром, Атрофия на увеята, Неоплазии

В заключение може да се каже, че заболяванията на увеалния тракт заемат важно място при очните заболявания при животните.

Congenital and Acquired Abnormalities of the uveal tract in animals

Nikolai Mehandjiiski
Faculty of Veterinary Medicine, Technical University of Forestry – Sofia

This article is a short survey which presents the most common congenital and acquired abnormalities of the, uveal tract including their symptoms and diagnostic.

Included congenital abnormalities are: Waardenburg's syndrome, Hypermelanosis, Persistent pupillary membrane, Iris hypoplasia, Anterior uveal cysts And the acquired abnormalities are: Uveodermatologic syndrome, Uveal atrophy, NeoplasiaWe can conclude that the uveal diseases are very important in ofthalmology of the animals.

 Въведение

Увеалният тракт е съдовата обвивка на окото и се състои от ирис, цилиарно тяло и хориоидея. Както при повечето от останалите очни структори сензорната инервацията се дава от н.тригеминус.

Ириса и цилиарното тяло поради анатомичното им разположение се наричат предна увея а хориоидеята задна увея

 
ВРОДЕНИ АНОМАЛИИ

Вродени аномалии или дефекти се наблюдават често.Като изключим  перзистиращата зенична мембрана и големите структурни изменения, дефектите оказват малко или никакво влияние върху зрението.

Синдром на Варденбург

Това е генетично обусловено състояние при което засегнатото животно е със бяла козина, сини очи, и глухо.Наблюдавано е при мишки, котки и кучета. Нарушения в зрението не се наблюдават.При животни със сини очи може да липсват тапетите.

Хипермеланоза

Луничка (фиг.1)това е повишаване на меланиновото съдържание на отделни клетки, без патологични прояви.

Невус (фиг.2) това е локализирано повишаване на меланоцитите обикновенно с лека протрузия над повърхноста на ириса.Не е патологично но може да е предшественик на меланома.Най-добре е да установим първоначалния размер и да наблюдавате за промени в размера и характера на петното.

Перзистираща зенична мембрана (фиг.3)

Патогенеза и описание  При фетуса зеницата е затворена  от тънка васкуларизирана мембрана, която, в повечето случаи, се резорбира преди раждането. Ако са останали нишки, обикновено се резорбират до 4-5 седмица.

При перзистираща зенична мембрана, отделни нишки се запазват до няколко месеца след раждането. С тази патология може да се асоциират и изменения в лещата и корнеата. Тази аномалия е наследствена при басенджи, като при тази порода може да се появи едновременно с дефекти в оптичния нерв (1). Често се среща и при коли и Австралийското овчарско куче.  При другите породи се среща рядко (2).

Важно е да се диференцира перзистиращата зеничната мембрана от ирисните синехии. Зеничната мембрана се проявява, като яка, която се издига ог ириса, а при синехиите уплътненията прорастват от ръба на зеницата.

Клинични признаци

В повечето случаи тези нишки не се отразяват. Те могат да бъдат разположени от една област на ириса към друга, от ириса към корнеата или от ириса към лещата. Местата, в които тези нишки са прекрепени към корниата или лещата са белезникави, сиви или кафеви мътнини. Повечето от тези мътнини са незначителни по размер и не оказват влияние на зрението. В редки случаи може да се появи обширен корнеалин едем, който е свързан с деструкцията на ендотелните клетки или голяма катаракта.

Лечение

 Оперативната намеса е несамо нежелана, но и ненужна. Някои от тези нишки съдържат кръвоносни съдове и ще кървят, ако бъдат отрязани. Прилагането на мидриатик, може да подобри зрението на пациенти с обширни корнеални заболявания или такива на лещата.  Басежи и другите индивиди засегнати от аномалията не трябва да се допускат за разплод.

Ирисна хипоплазия (фиг.4)

Тази аномалия се наблюдава най-често при светлооки животни, чиито ириси са хипомеланотични. Наблюдава се също фотофобия, а нерядко може да се установи и хориодална хипоплазия в различна степен.При ретроспективно осветяване на ириса хипопластичните участъци се открояват ясно поради повишената им светлопропускливост. Ретроспективното осветяване става , като в центъра на зеница се насочи силен лъч светлина , които се отразява от очното дъно и се връща върху задната повърхност на ириса. При това изследване не трябва да се използват мидриатици.

Това заболяване е често срещано при сиамски котки, наблюдава се и при коне от породата Уелски поните, които имат сини ириси (3). При тези индивиди, хипопластичните участъци може да проминират напред, поради налягането на течността в задната очна камера.

 Този признак може да се сбърка с цисти на ирисната строма или с неоплазии.

Лечение няма, но такова не е необходимо. Вредки случаи тази аномалия се съчетава с хориоидална хипоплазия, която може да доведе до загуба на зрението.

Цисти на ириса и цилиарното тяло (фиг.5)

При рутинно хистологично изследване на срезове от очи на малки животни, се откриват миниатюрни цисти на ириса или цилиарното тяло. Понякога тези цисти са толко ва големи, че при клиничен преглед се установяват в предната очна камера, ирисния ръб или в задната очна камера (4). В редки случаи тези цисти се откъсват и плуват свободно в течността.  Най-често те се установяват в по-късен етап от живота на индивида. Клинично установими цисти се срещат най-често при кучето, в частност Голдън Ретриивър, Лабрадор Ретриивър и Бостън Териер.

Цистите трябва да се идференцират от неоплазии. При цистите, за разлика от неоплазиите, не се установява възпаление на очните тъкани. Повечето цисти имат закръглена форма с гладка повърхност, с тънки стени и светлопропускливи.  В редки случаи свободно плуващите цисти се долепват до роговицата и да предизвикът едем или меланоза. В много редки случаи, цистите може да са толкова големи, че да блокират зеницата и да предизвикат глаукома. Отсраняването им е оперативно, чрез аспириране на цистите.

ПРИДОБИТИ АНОМАЛИИ

Увеодерматологичен синдром (фиг.6)

Заболяване, известно при хората, като Vogt-Koyanagi-Harada или увеоменингоенцефалитен синдром. Характеризира се със сериозен увеит (на предната и задната увея), вторично отделяне на ретината, полиоза (побеляване на косата), витилиго (загуба на кожен меланин), загуба на слуха и менингит. При не всички пациенти са налице всички симптоми и степента им варира при различните пациенти.

Подобно страдание се среща и при кучета  (5).  При кучетата не се установяват всички симптоми и се означава като синдром подобен на Vogt-Koyanagi-Harada.  При животните се наблюдава различностепенен увеит, който обхваща ириса, цилиарното тяло и хориоидеята. Отлепяне на ретината се наблюдава, като усложнение от хориоидита. При почти всяко засегнато куче се наблюдава витилиго. Полиоза се установява по-рядко. Менингит е установен при едно куче. Загуба на слуха не се установява при кучета.

Засягат се много породи, но най-често Акита, Сибирско хъски, Аляски маламут и Самоед.

Лечението е същото като при увеита. Системно прилагане на кортикостер оиди е задължително. Лечението се прилага с месеци след отшумяване на признаците.

Прогнозата е лоша. Увеита показва склонност към възвратимост и може да доведе до постоянна слепота, която се дължи на катаракта или дегенерация на ретината от възпалението или отлепянето й. При пациенти, чиито възпаление се позвлиява от терапията, може да се запази зрението и оцветяването на кожата да се възвърне.

Причината за това заболяване е неизвестна. Има хипотези, че се дължи на автоимунен отговор на пациента към собствените му меланоцити. Предполага се и вирусна етиология.

Увеална атрофия

1.      Атрофия на ириса (фиг.7)

Това заболяване се проявява при животните с напредване на възрастта. В тези случаи се нарича старческа атрофия на ириса. Най-видими са ефектите на зеничния ръб – изглежда назъбен и при засягане на сфинктера изчезва реакцията на зеницата към светлина. Това е важно да се помни при изследване на зеничната реакция при възрастни пациенти. Стромата на ириса също е засегната, но това не е забележимо. При ретроградно осветяване, чрез отразяване на светлината в основата на окото, се забелязва тънката строма на ириса. Това заобляване най-често се среща при миниатюрните пудели и други дребни породи.

Дегенерацията води до потъмняване на светлите ириси, заради прозиране на задния епител, който е силно меланотичен. Трябва да се раграничи от меланозата, ко ято има други симптоми.

В много редки случаи се среща ирисна атрофия, която не е свързана с възрастта. Нарича се основна ирисна атрофия и се наблюдава при Чихуахуа и миниатюрин шнауцер. Ирисът изглежда като прояден от молци.

Няма лечение 

2.      Атрофия на предния увеален тракт

Тежък преден увеит или хронична глаукома, могат да доведат до диструкция на предния увеален тракт и в частност на цилиарното тяло. Лечение няма.

Неоплазии

Неоплазиите на ириса често се установяват преди да са станали твърде големи. Всяка установена ирисна маса, трябва да се наблюдава за известен период от време преди да се предприеме инвазивно лечение. Ако за този период установите, че няма съществени промени или образуванието не е инвазивно, не трябва да предприемате лечение. Малките ирисни неоплазии могат да бъдат отстранени, чрез електрокалтер, от специалист. Големи образувания се лекуват, като се премехне цялото око.

Първичните неоплазии на ириса (и цилиарното тяло), обикновено имат слаба склонност към метастазиране. В случаите, при които може да се приложи лечение, отстраняването на засегнатото око води до пълно оздрвяване на пациента.

В повечето случаи неоплазиите на хориоидеята и цилиарното тяло се установяват, след като са нанесли сериозни вреди на окото. Те могат да останат незабелязани, докато не стигнат достатъчна големина, за да проминират в предната очна камера, като избутват ириса на пред и се виждат през зеницата. Това води до разрушаване на склерата, глаукома или отлепяне на ретината. Това са някои от признаците, които ни насочват към неоплазии на цилиарното тяло или хориоидеята:

·         Продължителен конюнктивит, който слабо се повлиява от лечението

·         Фокална екваториална катаракта, която прогресира, това може да се дължи на неоплазия на цилиарното тяло в този квадрант. Образуванието може да поврежда лещата или да предизвиква промени в местния метаболизъм

·         Отлепяне на ретината

·         Хронична глаукома от неустановен произход

·         Сляпо и болезнено око. При всяко око, което е сляпо и болезнено и има мътно очно дъно, трябва да се подозира наличие на неоплазия. В този случаи се препоръчва отстраняване

Видове неоплазии

ü      Меланома (фиг.8)това е най-често срещаната пър вична неоплазия (6),(7),(8)(9). обикновено се наблюдава в предната очна камера при пациенти на средна възраст или по-възрастни. Не забравяйте, че меланомите на увеата, не приличат на тези на кожата. Увеалните меланоми метастазират рядко, нарастват бавно и след премахване не се появяват отново.

ü      Аденом и аденокарцином (фиг.9) – появяват се по-често при кучета. Аденокарциномите са  агресивни и имат склонност към метастазиране (10). Те се лекуват, чрез enucleation или отстраняване. Аденомите се установяват при възрастни пациенти и най-добре да не се пипат, освен ако не станат много големи. Тъй като не може да се диференцира клинично аденом и аденокарцином, трябва да се вземе впредвид дали тумора създава проблем на пациента. Ако е налице упорит увеит и болка, окото трябва да се премахне. Ако няма проблем с окото се оставя в този вид

ü      Медулоепителиома – получава се ембрионално или неонатално и произлиза от първичния цилиарен епител. Тази неоплазия обикновено се установява при млади пациенти. Препоръчва се отстраняване, но тези неоплазии са обикновено агресивни и склонни към метастазиране. Рядко се наблюдава при кучета (11) и с честотата на меланомите се установява при коне (12).

Метастази към увеата

Поради богатството на кръвоносни съдове в увеата, неоплазии, които метнастазират по кръвен път  се наблюдават често. Най-често метастазират мамарни  аденокарциноми (13), заразна венерическа саркома (14)  и лимфосаркома (фиг.10) (15). Наличието на метастази в окото обикновено не е съпроводено с ясни признации и няма лечение. Въпреки че отстраняването на окото и хистологичното изследване могат да са важни за установяване на диагнозата и установяване на прогнозата

              Фиг.1                                                    фиг.2                   

  
фиг.3                                          фиг.4

  
фиг.5                                     фиг.6

  
фиг.7                                              фиг.8

  
фиг.9                                              фиг.10

 Литература

 1.Bistner, Stephen; Rubin, Lionel F. and Roberts, Seymour R. A review of persistent pupillary membranes in the Basenji dog. Journal of the American Animal Hospital Association 1971 (May);7:143-157.

2.Burek, Joe D.; McElyea, Ulysses; Fox, James G. and Stookey, James L. Persistent pupillary membranes in a rhesus monkey. Journal of the American Veterinary Medical Association 1974 (1 April);164 (7):719-721.

3. Buyukmihci, Nedim C.; MacMillan, Alan and Scagliotti, Randall H. Evaluation of zones of iris hypoplasia in horses and ponies. Journal of the American Veterinary Medical Association 1992 (1 April);200 (7):940-942.

4. Carter, James D. and Mausolf, Frederick Clinical and histologic features of pigmented ocular cysts. Journal of the American Animal Hospital Association 1970 (August);6:194-200.

5. Kern, Thomas J.; Walton, Donna K.; Riis, Ronald C.; Manning, Thomas O.; Laratta, Louis J. and Dziezyc, Joan Uveitis associated with poliosis and vitiligo in six dogs. Journal of the American Veterinary Medical Association 1985 (15 August);187 (4):408-414.

6. Acland, Gregory M.; McLean, Ian W.; Aguirre, Gustavo D. and Trucksa, Robert Diffuse iris melanoma in cats. Journal of the American Veterinary Medical Association 1980 (1 January);176 (1):52-56.

7. Collinson, Peter N. and Peiffer, Robert, L. Clinical presentation, morphology, and behavior of primary choroidal melanomas in eight dogs. Progress in Veterinary and Comparative Ophthalmology 1993 (Winter);3 (4):158-164.

8. uncan, D.E. and Peiffer, R.L. Morphology and prognostic indicators of anterior uveal melanomas in cats. Progress in Veterinary and Comparative Ophthalmology 1991 (Spring);1 (1):25-32.

9. Friedman, D.S.; Miller, L. and Dubielzig, R.R. Malignant canine anterior uveal melanoma. Veterinary Pathology 1989;26:523-525.

10. Bellhorn, Roy W. Ciliary body adenocarcinoma in the dog. Journal of the American Veterinary Medical Association 1971 (1 November);159 (9):1124-1128.

11. Langloss, J.M.; Zimmerman, L.E. and Krehbiel, J.D. Malignant intraocular teratoid medulloepithelioma in three dogs. Veterinary Pathology 1976;13:343-352.

12. Bistner, Stephen I. Medullo-epithelioma of the iris and ciliary body in a horse. Cornell Veterinarian 1974 (October);64 (4):588-595.

13.Bellhorn, Roy W. Secondary ocular adenocarcinoma in three dogs and a cat. Journal of the American Veterinary Medical Association 1972 (1 February);160 (3):302-307.

14. Barron, C.N.; Saunders, L.Z.; Seibold, H.R. and Heath, M.K. Intraocular tumors in animals. V. Transmissible venereal tumor of dogs. American Journal of Veterinary Research 1963 (November);24:1263-1270.

15.Carlton, William W. Intraocular lymphosarcoma: Two cases in Siamese cats. Journal of the American Animal Hospital Association 1976 (January/February);12:83-87.