ОПЕРАТИВНО ЛЕКУВАНЕ НА ФРАКТУРА НА РАМЕННАТА КОСТ ПРИ ЗЕЛЕНА ИГУАНА [  CASE REPORT]

 

Николай Механджийски¹, Илия Пеев¹, Илия Райчев¹, Мирослав Генов¹, Елена Механджийска²

¹ Лесотехнически универитет, Ветеринарно медицински факултет, София 1000, България

² Ресбиомед, София 1000, България

 

АБСТРАКТ

Статията представя единичен случай на фрактура на дясната раменна кост при зелена игуана. Причина за възникване на фрактурата е травма в следствие на въртеливо движение извършено от игуаната. Диагнозата беше поставена след извършена радиография на десния гръден крайник. Избраният оперативен метод за лечение на фрактурата включваше открито наместване и интрамедуларна остеоситеза (ИМО) с игла на Киршнер. Процеса на оздравяване беше мониториран клинично и радиографски. За успешния изход на операции от този вид при зелената игуана важно значение има правилното протичане на постоперативния период.

 

КЛЮЧОВИ ДУМИ: Зелена игуана ,интрамедуларна остеосинтеза, раменна кост

 

Surgical treatment of a fracture of the humerus in Green Iguana

 ABSTRACT

This is a case report in a green iguana with diagnosis of “fractura ossis humeris dextri“. The reason for the fracture is trauma obtained during spin movements of the animal. The diagnosis was finalized after radiological observation of the right upper limb. The surgical reatment included an open reposition and intramedular osteotomy (IMO) with Kirshner pin. The recovery and bone healing process was monitored by clinical and radiological examinations. For the successful surgical interventions in green iguanas it is very important how you manage the post-surgical period.

 

KEY WORDS: Green iguana, intramedular osteostesynthesis, humerus

  

УВОД

Зелената игуана е сравнително нов, но вече доста често срещан вид за България. Този факт изисква повишаване на квалификацията на ветеринарните специалисти работещи с тях. Собствениците на зелени игуани често се сблъскват с различни здравословни проблеми, включително и ортопедични. Фрактурите на дългите кости при влечугите най-често се дължат на травма или метаболитни костни заболявания [1]. Вторичните фрактури свързани с метаболитни костни заболявания са подходящи както за външна фиксация съпроводена с корекция на калциевия дисбаланс така и за лечение, чрез ИМО техники[2]. Използването на игли на Стейнман комбинирани със серклаж позволява добро аксиално фиксиране на фрактурата и значителна стабилност по отношение ротация около собствената ос. Друг подходящ метод за фиксиране на такъв вид фрактури е ИМО с игли на Киршнер. Често използван постоперативен метод за допълнителна стабилизация е фиксирането на крайника към тялото чрез Санпласт. Зарастването на фрактурите при влечугите за разлика от бозаиниците протича значително по дълго (5-6 месеца) [3] . Важна част от процеса на постоперативен мониторинг е извършването на периодични рентгенови контролни изследвания.

Целта на този CASE REPORT е да опише всички аспекти на отвореното наместване чрез ИМО, като метод при игуаната.

 

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ

В клиниката беше представена зелена игуана на възраст 3г. и тегло 1800 гр. с дисфункция в гръдния десен крайник. От анамнезата установихме че това състояние е възникнало след скок от височина близо 1м. След проведеното ортопедично изследване установихме ненормална подвижност в областа на дясната раменна кост. Направихме радиографско изследване на раменната кост в МL проекция, което потвърди спираловидна диафизарна фрактура на костта с минимално разместване и контрахиране на фрагментите(фиг.1)

Диагноза: Fractura ossis humerus dextri

Беше взето решение за оперативно лечение.

Предоперативно на пациента инжектирахме Еnrofloxacin IM в доза 10mg/kg

 

За въвеждане в анестезия използвахме Золетил^® в доза 10mg/kg IM. Интубирахме игуаната и поддържахме анестезията с Халотан в доза 2,5 vol%, поток на кислорода   

4 l/min, полуотворена дихателна система при средно 6 спонтанни дихателни движения в минута. За предотвратяване на хипотермията пациента беше изолиран от металната операционна маса с пластмасов термофор.

След латерален достъп до раменната кост извършихме ретроградна ИМО. За фиксиращ елемент използвахме игла на Киршнер. Въведохме иглата първоначално в проксималния фрагмент и след наместване на фрактурните краища я въведохме в дисталния фрагмент до постигане на необходимата стабилност. За допълнителна стабилизация използвахме серклажи. Затворихме раната чрез двуетажен шев. Брахиалната фасция зашихме с непрекъснат шивашки шев с Safil^® 3-0. Кожата с прекъснат възловат шев с метален конец. Имобилизация на крайника извършихме чрез изпъване назад и фиксиране към тялото с Санпласт^®.

След операцията третирахме пациента с Еnrofloxacin IM в доза 10mg/kg, приемаше хранителната добавка SA 37 на интервет и коригирахме хранителния режим

 

РЕЗУЛТАТИ

Процесът на зарастване мониторирахме клинично и радиографски. Първата радиография извършихме два дни след операцията. Тя показа правилно репозициониране на фрактурните краища и наличие на малък фрагмент неинкорпориран в общата костна структура(фиг.2 ) Един месец след операцията коста беше стабилна но животното все още не можеше да използва крайника. При направената контролна радиография се забелязваха минимални признаци на калусообразуване.

До третия месец след операцията крайника остана имобилизиран към тялото, като животното не го използваше. Контролната радиография (фиг.3) Показа формиране на масивен калус с инкорпориране на фрагмента установен при следоперативната радиография. Не се установиха признаци на миграция на фиксиращия елемент. След радиографското изследване имобилизиращата лепенка беше свалена и пациента започна да обременява крайника.

Контролната радиография на петия месец показа правилно зарастване на коста и начални процеси на ремоделиране (фиг.4)

 

 

 

  

 фиг.1                                                        фиг.2    

 

   
фиг.3

 фиг.4

 
ДИСКУСИЯ

Според BENNETT 1996 вторичните патологични фрактури вследствие от метаболитни костни заболявания са подходящи за третиране, чрез външна имобилизация и коригиране на хранителния режим. В нашия случай избрахме оперативното наместване поради по краткия възтановителен период и по високия шанс за пълно възстановяване функцията на крайника. Избрания анестетичен протокол ни осигури плавно въвеждане в анестезия, поддържане на адекватна дълбочина и кратък период за излизане от анестезията. При избора на хирургична техника чрез ИМО влияние оказаха няколко фактора. На първо място простотата на изпълнение , което скъсява времето на оперативната интервенция и навторо добрата стабилност която дава този метод при малки животни.

 

ИЗВОДИ

n      Използването на анестетична схема включваща транквилизант, дисоциативен агент и инхалационен анестетик осигурява поддържане на адекватна дълбочина на анестезията и кратък възстановителен период.

n      Въвеждането в анестезия става по бавно в сравнение с топлокръвните животни

n      Използването на ИМО, като метод за лечение на фрактури на дългите тръбести кости при зелената игуана е подходящо поради лесното изпълнение и добрата стабилизация която дава този метод при малки животни.
 

 

   ЛИТЕРАТУРА