Случай на имунодефицитен вирус – инфекция при котка

Илия Пеев, Николай Механджийски

Факултет по Ветеринарна медицина, Лесотехнически Университет – гр.София

 Резюме

  Касае се за 4-годишен, безпороден, късокосмест, котарак отглеждан дворно. В случая се наблюдават характерните клинични и параклинични признаци на заболяването – стоматит, анорексия, повръщане, диария, кожни изменения, абсцес в областта на долната челюст, левкоцитоза с неутрофилия, лимфопения, тромбоцитопения, анемия и хиперглобулинемия. Инфекцията е потвърдена имунно-хроматографски с Anigen Rapid FIV/FeLV Ag – кръвен тест. Приложените  интерферон алфа-2а, Фоспренил, общоукрепваща и симптоматична терапия дадоха добър резултат.

  Ключови думи: Котешки имунодефицитен вирус, интерферон алфа-2а, Фоспренил

 Въведение

    Успоредно с безконтролното  увеличаване на популацията от дворни котки в големите градове у нас, се отбелязва и значителен ръст в процента инфекциозни заболявания манифестирани при тези животни. Именно липсата на целенасочени мерки касаещи този контингент и в тази връзка създаващите се идеални условия за разпространението на инфекции са основна причина за наблюдаваните вълни от заразни заболявания. На практика именно различните инфекции в частност и вирусни се явяват естествена “спирачка” за крайно големият брой на тези онеправдани “граждани”. Причинителят на имунодефицита при котките представляващ Т- лимфотропен(CD4⁺,CD8⁺) лентивирус(сем. Ретровируси) е изолиран за първи път през 1986г. в Северна Калифорния от животни отглеждани в питомник(Чандлер и кол., 2002).  Вируса на имунодефицита при котките (ВИК) е широко разпространен в целият свят като в някои популации от домашни котки се обхващат до 1/3 от животните. От гледна точка на морфологията и биохимията ВИК се явява родствен на  вируса на СПИН при човека. Изменени щамове на този вирус инфектират минимум 17 вида диви представители от сем. Котки(Леви, 2005). ВИК – инфекцията възниква в резултат на хоризонтална и вертикална(по-рядко) трансмисия. Проведените опити показват, че вируса се предава лесно посредством венозно, подкожно или интраперитонеално инокулиране. Пероралният път на инфекция не е толкова ефективен, освен ако не става дума за много високи дози от вируса(Чандлер и кол., 2002). Клиничната проява на заболяването се характеризира с дълъг латентен период през който се наблюдава прогресивно засягане нормалните функции на имунната система. Тук се отнасят: депресия, гингивит, стоматит, анорексия, загуба на телесна маса, изтощение, хронични респираторни заболявания, хронична диария, лимфаденопатия, хронична дерматоза – в т.ч. демодекоза, нотоедроза, пиодерматит и абсцеси, алопеция, външен отит, очна симптоматика – в т.ч. конюнктивит, кератит, увеит, епифора, рецидивиращ цистит, бъбречна недостатъчност, неврологични нарушения с промени в поведението, неоплазии – в т.ч. лимфома, миелопролиферативни нарущения(Norsworthy and al. 1998, Чандлер и кол. 2002,). Разпространени и разнообразни са хематологичните нарушения при заболяването – нерегенеративна анемия, левкоцитоза или левкопения, неутрофилия или неутропения, лимфопения, моноцитоза, тромбоцитопения(Norsworthy and al., 1998, Feldman and al., 2000, Чандлер и кол. , 2002). В болшинството случаи се установяват хиперпротеинемия и хиперглобулинемия за сметка нивата на IgG. Електрофорезата на плазмените белтъци показва, че голяма част - според едно проучване до 91% от инфектираните котки имат от слабо до умерено завишени нива на алфа-2-глобулина и/или гамаглобулина(Sparkes and al., 1993). Макар клинико-патологичните нарушения да са характерни за ВИК- заразените котки, нито едно от тях не е потогномично(Рэмси и Тенант, 2005). Необходима е диференциация най-вече с ретровирусната инфекция при тези животни(вирусна левкемия по котките-ВЛК),  а също с ХБН и други инфекции(Vinet, 2004). ВИК обикновено се потвърждава посредством установяването на специфични антитела към вируса. Основният способ е ELISA. Обичайното изследване за вирусни Ag е невъзможно, тъй като след острият стадий на заболяването циркулиращата вирусна маса намалява и в тази връзка е трудна за определяне. Добре е също да се знае, че до 10% от инфектираните котки не притежават нужното ниво антитела за тяхното определяне, като причината може да е ранния период на инфекцията(за изработка на антитела са нужни до 12 седмици) или терминален стадий на имуносупресия. Котета родени от инфектирани майки до 16-тата седмица са с майчини антитела и именно поради тази причина серологичните изследвания е необходимо да се провеждат след този период(Рэмси и Тенант, 2005). По-чувствителни тестове за установяване на вирусните нуклеинови киселини основно в изследователски лаборатории са PCR, вирус-култивацията и Western blot – анализа, приеман често и като “златен стандарт”(Леви  2005, Рэмси 2005). Последните години в практиката се наложиха експресните  тестове за доказване на антитела към ВИК. Стъпка напред в диагностиката са комбинираните тестове, едновременно за ВИК и ВЛК. Към момента на пазара у нас се предлагат два теста – Anigen^® и Idexx^®.

  В лечението на вирусният имунодефицит при котките се оформят няколко направления – имуномодулаторна терапия, противовирусна терапия и симптоматична, насочена към вторичните инфекции и усложнения. Към първата група се отнасят средства насочени към възстановяване функциите на имунната система(Леви, 2005). Такива са ацеманан(екстрахиран от алое вера), Propionibacterium acnes(като пробиотик), α-интерферона и NN-диметилглицина(не доказано действие)(Рэмси и Тенант, 2005). В числото на противовирусна терапия е азидотимидина или зидовудина(АЗТ, Retrovir^® - Glaxo Wellcome GmbH & Co.) – ефективен и безопасен препарат за лечение както на експериментално предизвиканата, така и на естествената имунодефицитна инфекция. Действащ като инхибитор на реверсионната транскриптаза, той ефективно унищожава инфекцията ако лечението започне в момента на инокулация на вируса. Сравнително новите инхибитори на протеазата дали нови насоки в лечението на болни хора от СПИН, при проведени in vitro изследвания с ВИК дават разочароващи резултати(Леви, 2005). Друг облик на приетите на запад схеми за третиране на болни животни придават някои руски препарати, които бихме могли да причислим най-вече към групата на имуномодулаторната терапия. Тук  попадат  Гамавит, Фоспренил, Максидин(http://micro-plus.ru/fosprenil.com). Действието им включва активация на макрофагите, повишение продукцията на интерлевкин-1, индукция на ранна изработка на интерлевкин-12, γ-интерферон, α-тумор некротизиращ фактор, интерлевкин-4,5 и 6, адювантни свойства, противовирусен ефект, детоксикационни свойства, инхибиране на липооксигеназата(Санин и Гамалеи, 2005).

  Третирането на вторичните инфекции в много от случаите намира приемлив отговор. Ако антибиотиците е необходимо да се ползват емпирично, то разумно е да се ползват антибактериални средства с широк спектър на действие(Чандлер, 2002). За лечение на дерматофитии в случай с ВИК за предпочитане е ползването на итраконазола. Нестероидните ПВС трябва да се употребяват внимателно. Макар и логично противопоказани кортикостероидите, често позволяват състоянието на пациента да се подобри. Въпреки всичко курсовете с тях трябва да са максимално съкратени. Дългосрочната прогноза за котки с вирусна имунна недостатъчност трябва да е внимателна, някои от тях живеят много години след поставяне на диагнозата(Рэмси и Тенант, 2005). От друга страна нивото на смъртност варира от 15% до 45% в течение на 6 до 12 месечен период на наблюдение според някои автори(Ishida and al., 1989, Hopper and al., 1989). В идеалният вариант инфектираните котки трябва да се отглеждат отделно от неинфектираните. Кастрацията на мъжките животни позволява да се снижи агресивността им и разпространението на вируса в тази връзка. Дългосрочните грижи за болните трябва да  изключват максимално контакта с патогени от различно естество а също и стреса като отключващ фактор. Препоръчителни са регулярните изследвания, както и следене за състоянието на устната кухина, кожата и телесната маса(Рэмси и Тенант, 2005).

  Много усилия са хвърлени за създаването на ефективна ваксина срещу ВИК, като ветеринарните лекари се сблъскват със същите проблеми стоящи и пред създателите на ваксина срещу СПИН при човека. И двата вируса притежават засегнати от грешки реверсионни транскриптази, които усилват скоростта на мутация при  репликацията(Леви, 2005).

Материали и методи

  Касае се за 4-ри годишен късокосмест, черен на цвят, безпороден и некастриран котарак със слабо телосложение. Отглежда се предимно дворно в съжителство с голям брой полудиви, безстопанствени котки. Не е ваксиниран, нерегулярно обезпаразитяван – последно преди 5 месеца с Бихелдон^®(Голаш Фарма ООД). Редовно, както на него, така и на повечето от другите котки се предоставя евтина гранулирана и консервирана храна, също питейна вода на воля.

  Изготви се анамнеза, проведен бе общ клиничен преглед, като същевременно през 22G-венозен катетър  от v.cephalica antebrachii се получи кръв за изследване. Пълната кръвна картина(в т.ч. ДКК - мануелно) и биохимия се изготвиха в МДЛ Цибалаб-гр.София. За целите на диагностиката се ползва и Anigen Rapid FIV Ab/FeLV Ag Test Kit основаващ се на имунохроматографски, качествен анализ. Теста се изпълни с цяла кръв. Време за отчитане на реакцията - 10 минути. Чувствителността спрямо антителата към ВИК е 96% съпоставена към Western blot – теста; 94% за антигените на ВЛК съпоставена към вирус изолацията. Специфичността за ВИК е 98% отнесено към Western blot и 99% за ВЛК отнесено към вирус  изолацията(http://animal21.en.ec21.com). Офталмоскопски се изследваха и двете очи.  С оглед състоянието на космената покривка и кожата, и в тази връзка възникналите съмнения за налични заболявания се проведоха  рутинни микроскопски изследвания на кожни проби за дерматофитии и паразити(УКДЖ – ЛТУ, гр.София). Копроба за паразитологично изследване се изпрати до ЦНИВМИ – гр.София.

Резултати

  Последните 4-5 дни преди прегледа животното видимо не е добре – държи се индиферентно спрямо обичайни дразнители, не проявява интерес към храната, намалява значително приема на вода, забележимо отслабва(телесна маса в момента на прегледа – 2,9 кг.). В областта на долночелюстният ъгъл - отдясно се установява подкожно, разлята, флуктуираща подутина с диаметър приблизително 3 см. Същата е темперирана и болезнена. Забелязана е ден преди изследването. Кожата над участъка е опъната и зачервена. На определени места космената покривка е неприлепнала и значително оредяла - към основата на опашката, по гърба и дисталните части на задните крайници без наличие на характерни патоморфологични изменения и ектопаразити. Кожната еластичност е намалена, очевидно свързано освен с кахексията и със слаба степен на дехидратация. Установява се бледост на конюнктивалната и венечна лигавици(снимка 1).

Снимка 1

  При огледа, в дъното на устната кухина от двете страни, към основата на езика се установява интензивна възпалителна реакция. Такава, придружена с кървене се маркира, двустранно предимно и  по венеца на долната челюст(снимка 2).

Снимка 2

  Долночелюстните лимфни възли са двустранно подути със стегната консистенция, болезнени. Прави впечатление силната, неприятна миризма от устната кухина на животното. Ректална температура - 39,1°С. Пулсова честота 148 уд./мин. Аускултация сърце – известно усилване на двата сърдечни тона без други особености. Необичайни респираторни признаци в т.ч. стридори, носни изтечения, отклонения в аускултационната находка – липсват.

  От началото на проява на клиника котарака  е дефекирал 3 пъти не големи количества, крайно редки, тъмни изпражнения. Повръщане – през първият ден – два пъти с интервал 3-4 часа на малко количество прозрачно стомашно съдържание. Палпаторно корема е мек, неболезнен, без осезаеми промени във вътрешни органи. Чревно съдържание не се установява. Екстероцептивна чувствителност(болева, тактилна) и проприоцептивна чувствителност – без особености. Офталмологичното изследване установи единствено бистро, едностранно сълзотечение от дясно без възпалителни процеси по конюнктивата, роговицата или увеята. От космите и кожният материал получен посредством настъргване в засегнатите участъци се изготвиха 2 бр. микроскопски препарати, на които не се откриха паразити, спори или други развойни форми на повърхностни микози. Отрицателен резултат за чревни паразити даде и копрологичното изследване. Не е забелязана промяна в състоянието на други котки от групата за която се полагат  грижи. Няма данни за умрели или изчезнали животни.

  Хематология – резултати: СУЕ – 60 mm/h.; Левкоцити – 39,4.10⁹/l.; Еритроцити – 5,56.10¹²/l; Хемоглобин – 83g/l; Хематокрит – 0,291 l/l; MCV – 52,4 fl; MCH – 14,9 pg; MCHC – 285 g/l; Тромбоцити – 42.10⁹/l; ДКК(разликата между мануелното и автоматичното броене средно е < 2%) – пръчкоядрени гранулоцити – 0%; сегментоядрени гранулоцити – 87%; еозинофилни гранулоцити – 0%; базофилни гранулоцити – 0%; моноцити – 3%; лимфоцити – 10%; плазмоцити – 0%.

  Биохимия – резултати: Глюкоза – 4,55 mmol/l; Общ белтък – 73,04 g/l; Албумин – 18,66 g/l; Урея – 8,63 mmol/l; Креатинин – 90,23 μmol/l; Билирубин-общ  < 1,7  μmol/l; Билирубин-директен  < 1,7  μmol/l; АсАТ – 89,25 U/l; АлАТ – 95,92 U/l; ГГТ < 2,0 U/l; Алкална фосфатаза – 12,8 U/l.

  Anigen Rapid FIV Ab/FeLV Ag тест – резултат: положителен за антитела към ВИК, негативен за антигени към ВЛК(снимка3).

Снимка 3

  По отношение на всички установени патологични отклонения се взеха следните мерки:

1.       Постави се венозен катетър на v.cephalica antebrachii, от който  се получи и кръвта за изследване. Към същият се прикачи венозна система с Рингер р-р (пластмасова банка от 500мл. - Actavis^®). Преценено спрямо състоянието и телесната маса(в т.ч. инсензибилни и сензибилни загуби) на пациента вляхме приблизително 150 мл., със скорост около 20к./мин. – еднократно за 24ч. – първи и втори ден.

2.      Във вливаният разтвор последователно, бавно се включиха:

-         Метоклопрамид – 0,16мл. 0,5% р-р(Reglan^®-Alkaloid); първи и втори ден на 12 часа(вторите пъти, самостоятелно през порта на абоката), трети ден на 24 часа.

-         Duphalyte^®(500 мл. Флакон- Fort Dodge Animal Health)- първи, втори и трети ден по 20мл. веднъж дневно

3.      Подкожно Енрофлоксацин 0,5 мл. от 2,5% инжекционен р-р(Syvaquinol^® 25 injectable – Syva) – на 24 часа  5 последователни дни, след което от шестият до 13 –ят ден вкл., перорално ¼ табл. Стоморжил ^®10 (Stomorgyl 10^® , таблетки – Merial).

4.      Подкожно 0,1мл. Вит.AД₃Е (Вит. АД₃Е^® р-р за инжекции – Ветпром АД), три пъти общо, през два дни

5.      Пер ос във вид на гъст воден разтвор със спринцовка, ½ таблетка DiaDog^®´N Cat(Supplexan^®) – двукратно на 12 ч. първият ден, 1 път – вторият.

6.      След отстраняване на космената покривка и хирургическа подготовка в областта на масетера отдясно се извършиха последователно:

-         циркулярна инфилтрация с 2 мл. 1% Прокаинов хидрохлорид(Novocain 1%  ВетПром АД). Инцизията се направи в най-ниската точка на флуктуация. От създаденият отвор  изтекоха близо 20 мл. крайно лошо миришеща, гъста гнойна материя. Направи се неколкократна промивка с 1:100 воден разтвор на повидон-йод (Braunol^® – Braun medical), без последващ дренаж. Разреза се ползва до 3-я ден за промивка, след което раната се  почиства външно до 12-я ден със същият разтвор.

7.      От третият ден след получаване на резултатите от изследванията се предприе и даване перорално, сутрин на многократно разтворен с 0,9% NaCl, интерферон алфа-2а(Roferon A^® - 3 милиона IU/0,5 ml инжекционен разтвор  в предварително напълнени  спринцовки на Rochè) в доза 30 IU/ден, 3 пъти по 7 дни през седмица.

8.     Перорално, три пъти на ден по 0,2 мл. 0,4% динатриев полипренилфосфат (Phosprenyl^®, 10мл. флакони – ЗАО Микро-Плюс), общо седем дни, започнат на третият ден.

  По време на третирането и грижите,  животното се отглеждаше изцяло в много добри,  домашни условия. Забележима стабилизация в състоянието и значително намаляване на неприятната миризма от устната кухина се отчете едва на третият ден от началото на лечението. Именно от този момент успешно се започна и захранване с малко количество(1/2 пакет в 100 мл. вода за деня) разтворима, диетична храна (Convalescence support^®, 50 гр.пакет – Royal Canin). С тази храна се продължи до 7-я ден. От 8-я се приложи без проблем и обикновена, консервирана храна за котки на основа птиче месо в обичайното за масата на котката количество. Сухата храна ползвана доскоро се игнорира. Всъщност отчетлива промяна в общото състояние, кожата, инцизираният абсцес и телесната маса(3,02 кг.) се забеляза едва на 18-я ден от лечението. На този етап при възпалителната реакция в устната кухина се установи слабо подобрение.

Обсъждане

  От изложената анамнеза за пациента става ясно, че той попада в рискова група относно редица, най-вече инфекциозни заболявания. Отглежда се дворно, не е кастриран, не са правени ваксинации и с нужната честота обезпаразитявания. Същевременно има контакт с голям брой безстопанствени котки, за които не знаем нищо. Свидетелство за рисковете на това “съжителство” е и абсцеса в областта на главата получен вероятно при борба с други мъжки животни. Всъщност този тесен, близък контакт се явява и способа на разпространение на редица инфекции. Според 4-ри степенната класификация на Greene(1998), по инфекциозният потенциал на микроорганизма в “листата на заподозрените” при нашите обстоятелства попадат:

-         ІІ-ри клас – микроорганизми предаващи се при тесен контакт или посредством преносители; неустойчиви във външна среда: ВИК, ВЛК, Корона-вирусна инфекция по котките, редица бактерии чувствителни към антибиотици

-         ІІІ-ти клас – микроорганизми способни да се предават при близък или непосредствен контакт с контаминиран материал; имат умерена устойчивост във външна среда: ламблии, криптоспоридии, кокцидии, лептоспири, кампилобактерии, чревни хелминти, бактерии резистентни към антибиотици, дерматофитии, ектопаразити.

-         ІV-ти клас – микроорганизми притежаващи силен инфекциозен потенциал или лесно разпространяващи се: парвовирусна инфекция по котките, калицивирусна инфекция по котките, херпес вирусна инфекция по котките, Chlamidophila felis(Chlamidia psittaci var. Felis), Бордетела, Салмонела(Green, 1998).

  Оценката на основните моменти от патологията при описаният случай и вероятността за конкретният причинител в тази връзка, позволиха да се състави   диференциално-диагностичен профил:

                     Установена патология

              1.Храносмилателен тракт

        a)     Анорексия                                                                           
b)     Стоматит, гингивит, халитоза        
c)      Повръщане                                           
d)     Диария                                                   
2. Друго                                           
a)     Регионална лимфаденопатия         
b)   Абсцес в областта на долната  челюст                                                      c)   Алопеция, неугледен вид на космената покривка

стойности изнесени on-line от Merck Veterinary Manual)

       а)  Анемия
       b)  Ускорена СУЕ
       с)  Левкоцитоза с неутрофилия
       d)  Лимфопения

       е)  Тромбоцитопения

       f)  Хипоалбуминемия

       g)  Хиперглобулинемия(общ белтък – в норма)

       h)  Слабо завишени стойности на АлАТ, АсАТ

Допуснати причини/преценка на достоверността

      -> Калицивирусна инфекция-включва 1. а и b, в нашият случай не се наблюдават характерните изтечения от носа и очите а също треска или артрити(куцота). Острата калицивирусна инфекция протича без специфични или съществени отклонения в анализите на кръвта(Tилли и Смит, 2001); малко вероятно

      -> ВИК – включват се всички от т.1, т.2, т.3; много вероятно

      -> ВЛК – при алиментарна лимфома–1. а,  с и d, 2. а, 3. а, b, d; много вероятно

       -> Парвовирусна инфекция по котките – дори и субклинично протичаща, панлевкопенията за разлика от други заболявания със сходни прояви се характеризира със сни