Ключови думи: вътрешен отит, заек, енрофлоксацин.

 

 

 

   В последно време значително нарастна броя на миниатюрните, декоративни зайци, които се отглеждат изцяло в домашни условия. Именно това породи и появата на нови аспекти в развоя на здравословните им проблеми. Сравнително чести при тях са травмите в домашни условия, кожните заболявания, очните проблеми, тези на гастроинтестиналния тракт, зъбите и т.н. Не на последно място трябва да се изтъкне липсата на контрол върху наследствено обусловените заболявания, дължащо се на подчертаната комерсиализация в развъждането на тези животни и акцента върху екстериора им.

   Наблюдавани са и са описани редица случаи на вътрешни отити при домашния заек [ 3, 4, 7 ]. В тази връзка се установяват множество от етиологични фактори, които се отнасят към диференциалната диагностика на отитите при този вид животни. Това са травмата, токсемията, Еncephalitozoonosis cuniculi – инфекцията [4], листериозата, Baylisascaris columnaris – ларва мигранс, сколиозата [1], чуждото тяло, неоплазиите, цереброваскуларните причини, гръбначно-мозъчните заболявания, метаболитните такива ( в т. ч. чернодробни, ендокринни, хранителни), грешките в условията на отглеждане(хипертермия). Бактериалните инфекции касаещи слуховият апарат на заека също заемат своето място в тази редица. Изолират се и е потвърдена тяхната патологична роля Pasteurella multocida, Bordetella bronchiseptica, Streptococcus spp., Escerichia coli, Enterococcus spp., Proteus spp., Pseudomonas spp. Спорадични и редки се явяват дрожди и гъбичните инфекции с Candida spp., Pityrosporum spp. и Cryptococcus sp.[6,10,12]. Изхождайки от този “микроорганизмов списък” често пъти чисто емпирично въз основа на подробната анамнеза и клиничното изследване при данни за инфектиран възпалителен процес и изключване на по-горе споменатите причинни вероятности би могла да се започне подходяща антимикробна и общоукрепваща терапия. Всъщност навременното и започване и продължителност се оказва твърде важно, тъй като прогнозата при проявено “вестибуларно заболяване” е като цяло неблагоприятна[7,12].

 

    Касае се за четири годишен, женски, декоративен заек, закупен преди три години и половина от зоомагазин. Сексуално интактен, обезпаразитяван с Левамизол перорално и Пиперазин(редувани хаотично, в интервали от 3 до 5 месеца). Ваксиниран преди четири месеца с българската ваксина Рабивак-3(инактивирана ваксина против хеморагична болест, пастьорелоза и колибактериоза – производител ИПБ “Биофарм инжинеринг”АД гр.Сливен). До момента заека не е боледувал. Отглежда се изцяло домашно в апартамент като му се предоставя не постоянна възможност за свободно движение. Със заека съжителстват от самото начало две котки и близо от един месец още един декоративен заек на тримесечна възраст. Ежедневната му дажба включва свободен, постоянен прием на закупена от зоомагазини сено (различни търговски марки), различни гранулирани смески за декоративни зайци(предимно вносни – Vitacraft^®, Padovan^®, Beaphar^®), даване на различни плодове и зеленчуци(моркови, домат, зеле, листа глухарче, ябълка и др.). Не регулярно се предоставят витаминно-минерални добавки във водата за пиене и като дражета за зайци(Rodivigor – Padovan^®; Honey Drops- Sanal^®). Липсва информация за поемането на токсини под каквато и да е форма от дома и от интериора му. Последните два дни до проявата на пълната клиника на проблема, стопаните са забелязали, че заека се държи по-различно от обичайното- не е толкова комуникативен и жив както обикновено, по-равнодушен, предимно седи скрит, не се храни, но приема вода - според думите им обичайното количество. На третия ден сутринта забелязват, че заека е със силно извита на една страна глава [снимка]  и характерно движение на очните ябълки, като при досег и хващане заека се преобръща неколкократно странично на страната на извиване и видимо се превъзбужда.

   Проведено бе клинично изследване, съобразно рутинните пропедевтични методики. Отоскопски бяха прегледани и двете уши. Други изследвания – микробиологични, хематологични и рентгенографски не бяха извършени поради нежелание и отказ от страна на собствениците.

 

 

   При изпитване на екстероцептивната чувствителност (болева, тактилна) не се установяват промени, същото е валидно и за проприорецепцията. Поведенческите реакции са запазени. С изключение на извиването на главата характерната за заека статична поза на седене присъства[снимка].При поднасяне на вода в плитък съд и мокрене на муцуната заека поема от нея. Корнеален рефлекс отслабен. Дълбоки рефлекси – в частност пупиларен – без отклонения. Инспекцията на ушите установи увисване на ухото от засегнатата страна, без обхващане(засягане) на устните, окото(енофталм, миоза) и третия клепач(синдром на Хорнер). Отоскопски и в двете уши не се установяват отклонения свързани със състоянието на външния слухов канал и тъпанчевата мембрана. За съжаление твърде трудно и необективно е изследването касаещо състоянието на слуховото възприятие при пациента(особено едностранно).Резултата от звуковото дразнене не намира постоянен и еднозначен отговор, който да служи за оценка. Умереното притискане в основата на засегнатото ухо води до изразено безпокойство и възбуда, което се приема като индикация за болка.

   Имайки предвид често изтъкваните етиологични фактори в развоя на заболяванията на средното и вътрешно ухо и най-вече спектъра на бактериално обусловените, се пристъпи към лечение с Enrofloxacin – приложен бе негов инжективен препарат( Hipralona Enro–I – 5%, Hipra^® - Испания, 100ml. инжекционен разтвор) в доза 10 мг./кг./ден, интрамускулно в каудално-бедрената мускулатура. Освен това се счете удачно от гледна точка на възпалителния процес и локализацията му(евентуални обширни, нервни увреждания) да се приложи три дни, последователно в доза 1мг./кг. първите два и 0,5 мг/кг. третия ден, подкожно Dexamethason(Dexamethason 0,2%, Alfasan^® - Холандия, 100ml. флакон, инж. разтвор). Тъй като заека приемаше вода самостоятелно и най-вече с чужда помощ, не се сметна за необходимо на този етап да се извършват инфузии за корекция на течностни и електролитни загуби. Първите два дни от развоя на заболяването се пристъпи към даването неколкократно в рамките на деня, на умерено количество размита с вода гранулирана храна за зайци(Beaphar^®) посредством 2 мл. сприцовка. По същия начин се даваха и две дражета дневно, предназначени за зайци, които съдържат известни количества витамини от В-групата, калций, фосфор, протеини от растителен произход, мазнини,въглехидрати(Honey Drops- Sanal^®). От третия ден заека започна самостоятелно да поема храна(сух гранулат), последвано с изхождане на нормални като количество и форма изпражнения. Прави впечатление, че по време на самостоятелното хранене главата на заека частично и временно коригира положението си. Този признак се приема от някои автори като благоприятен в прогностично отношение [10,12]. Приблизително на петия ден се отбеляза реверс на така проявената клиннка, трайна корекция на положението на главата и ухото, атаксията , нистагъма и другите признаци. Въпреки това антибиотичното лечение не се преустанови, а продължи в същата доза до 28-я ден. Признаци на чревна дисбактериоза или други странични ефекти не се наблюдаваха. Приложението на витамините след първата седмица се разреди през ден. Въпреки подобрението в състоянието, ограниченията по отношение на свободното движение и контакт с другите животни (котки, заек), не бяха преустанавени. Обръщаше се внимание на чистотата на постелката(смяна на талаша на 4-5 дни) и нейната дебелина (изключване на травми). Трябва да се отбележи също така, че приблизително на четвъртия ден (възможно и по-рано) се разви катарален конюнктивит на лявото око, това което се явяваше на извитата страна. Това усложнение се повлия много добре от ползването на Dex Tobrin – колир от 5 гр.(Balkanpharma^®) – сутрин и вечер по една капка в засегнатото око, седем дни поред. Младия заек с който съжителства пациента е клинично здрав и към момента на приключване на терапията не прояви никакви признаци на заболяване.

 

   Тъй като, насоките за изследване (рентгенографско, хематологично, микробиологично) в конкретния случай се изключваха, се пристъпи към единствения възможен подход за потвърждаване на диагностичната хипотеза, а именно изготвяне на подробна анамнеза и подробно клинично изследване. Както става ясно от изнесената информация основни водещи признаци в случая са: извиването на врата(тортиколис), атаксията, анорексията, депресията. Допълнително, физикалното и рефлексогенно изследване установи болезненост от страната на засягане, различно степенни поражения на вестибулокохлеарния и фациалния нерви. Съдейки по тези резултати основателни се явяват съмненията и за засягането на средното ухо. Част от характерните за това признаци се наблюдават в умерена степен – отслабен пупиларен рефлекс, провисване на ухото. Другите от тях които се отнасят тук, но нямат проява в нашия случай са саливация, увисване на устната, евентуално синдром на Хорнер(контракция на пупилата, хлътване на окото, отпускане на третия клепач, увисване на устната)[7,12].Клинични данни касаещи инфекциозно огнище – за хематогенна трансмисия липсват. В тази връзка много вероятно се явява пренасянето на инфекцията от средното ухо към вътрешното [10], посредством евстахиевата тръба от фарингса, при което се явяват и много характерните за това симптоми – извиване на главата, атаксия, претъркаляне, глухота, хоризонтален или кръгов нистагъм, който е спонтанен и се проявява независимо от положението на главата, запазена проприорецепция и поведенчески реакции, прекомерна саливация, понякога скърцане със зъби[7,10,12] – последния признак не се установи при пациента. Вероятността възпалението да следва заболяване на външното ухо се изключи отоскопски, като за отбелязване е също така, че изолираните проблеми на външното ухо не водят до извиване на главата и атаксия[10,12].

   В духа на тези съждения и изтъкнат патогенетичен механизъм, етиологична роля биха могли да имат бактериите като най-голямо значение се отдава на Pasteurella multocida [3,4,6,8], за която се установява висок процент (30-60%) асимптоматично носителство и доказана разнолика патогенност. Клиничните признаци включват ринит, пневмония, абсцеси, инфекции на репродуктивния тракт, менингоенцефалит[3], отитис медиа и/или интерна и септицемия[8]. Именно тук емпиричния подход към проблема трябва да се съобразява на първо място с антибиотичното отнасяне на този Грам-негативен, коковиден микроорганизъм, проникването и създаването на терапевтични нива “зад” хемато-енцефалната бариера и не на последно място рисковете от усложнения при тези животни в хода на резонно дългите терапевтични курсове(основно чревна дисбактериоза). Не трябва да се пренебрегва и факта, че проявата на заболяването е в зависимост от общата резистентност на гостоприемника и вирулентността на бактерията[10]. В това отношение изключването на стреса под каквато и да е форма е от особено значение, в конкретния случай на първо място от страна на другите животни с които съжителства заека.

    Доказването на тази бактерия става посредством микробиологична изолация[3], имунофлуоресцентно изследване или ELISA-тест на материал получен посредством педиатричен назофарингеален тампон от дорзалната повърхност на мекото небце през външния носов отвор[8]. Интересен се оказва факта, че заека е ваксиниран включително и против Пастьорелоза (Рабивак-3^®), което въпреки всичко не се приема за сигурна протекция от проблема проявяван като вътрешен и на средното ухо отит. В тази връзка ефективна ваксина не е открита[8]. Обнадеждаващи резултати биха могли да се очакват, най-вероятно посредством интраназална ваксинация[5].

   Извън базираното на антибиотикограма лечение, терапевтичния подход към заболяването ползва парентерално няколко антимикробни средства. Това са пеницилин, триметоприм-сулфат( незадоволителни резултати), ципрофлоксацин, енрофлоксацин[10], окситетрациклин[2]. В описания случай много добри резултати се получиха от енрофлоксацина инжектиран не в характерно дългия период за Пастьорела – инфекцията. Някои автори[10] препоръчват третиране минимум шест седмици, но дори и това не се явява сигурно по отношение ликвидирането на причинителя[8,12]. Заболяването може да се развие месеци до години след първата му проява. Част от засегнатите животни остават перманентно с извиване на врата или го проявяват по време на възбуда[7].

   Другите бактериални фактори нямат такова първостепенно значение към проявената клиника[1,2,6,8,10]. Такова обаче имат две паразитни заболявания - Baylisascaris columnaris (procyonis) – ларва мигранс[1,7,12] – възрастните форми на който се срещат по миещите мечки в САЩ и Encephalitozoonosis cuniculi – протозоа, която е разпространена и в Европа и към която по-чувствителни се явяват миниатюрните, декоративни зайци[11]. У нас все още липсват данни за нея. Трансмисията на спори става най-често посредством поемането им вътрешно от заразена урина, трансплацентарно или инхалативно[1,11,12]. В клинично здрави колонии от зайци повече от 80% се оказват позитивни за този паразит. Диагностиката ползва ELISA и индиректен имунофлуоресцентен – антитяло тестове[1,7,11,12]. Eфективно третиране на заболяването няма. 

   Следвайки клинично-анамнестичния подход и последователност по отношение нервната система трябва да се има предвид също засягане на мозъчния ствол. Нистагъма при пораженията му придружава промените в позицията на главата, проприорецепцията отсъства, поведенческите промени и промените в походката обикновено са доста изразени – обширна атаксия и слабост[7,12]. Уврежданията на гръбначния мозък – тяхната клинична изява зависи от нивото на засягане – обикновено с признаци касаещи и други жизнено важни функции – дишане, функции пикочен мехур, черва(понякога пълна парализа).

   В смисъла на типа отглеждане при разглеждания случай, трябва да се изключат задължително специфични отравяния(инсектициди, битови препарати, растения, материали и предмети от токсични компоненти-олово, цинк и др.) и травматични увреждания(падащи предмети, настъпване, заклещване в тесни пространства, електротравми и изгаряния, агресия от страна на други “домашни любимци”. Освен подробното припомняне и външен оглед тук твърде полезни се оказват обстойния и навременен преглед на домашния интериор, и по отношение сериозните травми - рентгенографското изследване[7,9,12].

   Допълнителна отметка в диференциално-диагностичната последователност бихме могли да поставим също така и върху проблеми, които са сравнително по-редки или изискват прижизнено скъп диагностичен подход като: неоплазии, артериосклероза, цереброваскуларни заболявания, ендокринни заболявания, мозъчни абсцеси, алиментарно-метаболитни(хипо/хипер витаминоза А, хиповитаминоза В, Е, недоимък на селен, мед, магнезий), наследствена атаксия и други вродени аномалии[1,7,12].

   В заключение трябва да се изтъкне и важността на специалните грижи полагани за такъв пациент. Отделянето му (изключване на стрес) и внимателното обслужване(хващане) са от голямо значение. Тъй като в критичния стадий на заболяването животното не поема вода и храна(включително цекотропи), то те трябва да бъдат осигурявани и предоставяни по достъпен начин или за течностите и електролитите посредством, най-често подкожни инфузии. Подтискането на болката за по-дълъг период време, без съобщения за странични ефекти, може да ползва Мелоксикам в доза 0,1 мг./кг./ден вътрешно или подкожно[10](в конкретния случай не се прецени за необходимо да се ползва). Освен това третирайки атаксията и дисориентацията при вътрешен отит някои автори[1,10] получават добри резултати от ползването на Meclizin HCl (не регистриран у нас) в доза от 2 до 12 мг./кг./ден, вътрешно.

 

   Третирането на най-честите инциденти с Pasteurella multocida в тази връзка би могло да ползва с много добър успех енрофлоксацин за умерено дълъг период, витамини от В-групата и дексаметазон в острия(критичен) стадий на заболяването. Значими също се явяват специалните грижи за пациента – даването на течности и храна, създаването на специална обстановка.