|
|
Случай на потенцирана от течен тор NPK 7-5-6
хронична интоксикация с декоративни растения от вида Chlorophytumcomosum при котка
Илия Пеев, Тони Тодоров
Факултет по Ветеринарна медицина, Лесотехнически университет – София
A case of liquid fertilizer potentiated chronic Chlorophytum comosum intoxication in a cat
Ilia Peev, Toni Todorov
Facultyof Veterinary Medicine, University of Forestry - Sofia
Резюме
Касае се за заболяване при девет годишен котарак със симптоми на хронична бъбречна недостатъчност. Анамнестичните данни за хронично поглъщане на листна маса отрастениетоChlorophytumcomosum (Spiderplant), наторявано продължително време с течен тор NPK 7-5-6 предполагат възможна интоксикация. Водещите клинични симптоми установени при клиничния преглед включват: хипотермия, брадикардия, повръщане, анорексия, подчертани азотемия и анемия. Резултатите от хематологичния и клинико-химичен анализ показват отклонения, характерни за хронична бъбречна недостатъчност и чернодробно увреждане. Повишените стойности P, Fe, Zn, Mg, Mn в кръвния серум потвърждават етиологичната роля на използвания течен тор.
Спешните терапевтични мерки, за съжаление, не доведоха до подобряване на състоянието и котаракът почина ден, след първоначалния преглед.
Ключови думи: Chlorophytumcomosum, течен тор, отравяне, котки.
Summary
A case of a9 year old male cat exhibiting symptoms of a chronic renal failure is presented.
A history of prolonged liquid mineral fertilizer treated Chlorophytum comosum (Spider plant) ingestion suggest a possible intoxication.
The essential clinical symptoms established on physical examination include anorexia, vomiting, profound hypothermia, bradycardia, marked azothaemia and anaemia. The haematological and biochemistry profile indicate severe renal and hepatic damage.
Elevated values of P, Fe, Zn, Mg, Mnin serum confirms the etiopathologic role of the fertilizer used.
Unfortunately, the emergency treatment did not result in clinical improvement. On the next day cat died.
Key words:plant intoxication; chlorophytum ; fertilizer; cat.
Въведение
Предвид високата видова чувствителност на котките към редица лекарствени средства, дезинфектанти, инсектициди фитотоксини и др. [8], инцидентните отравяния при тях са сравнително чести. От гледна точка на възможностите за отравяне в домашна обстановка, не малък дял имат случаите на умишлено поглъщане на декоративни растения, провокирано от някои физиологични особености в поведението на котките и честите условия на бездействие и скука създадени при затвореното им отглеждане.
В научната литература са описани редица случаи на интоксикации със сравнително разпространени видове растения от сем. Araceae (дифенбахия), сем. Apocynaceae (олеандър), сем. Amaryllidaceae (нарцис), сем. Liliaceae (лилиум) и др. [ 5, 9].
Токсичните субстанции, съдържащи се в листата (най-често атакувани) и стеблата (по-рядко) на стайните растения са доста разнообразни и включват: алкалоиди, гликозиди, оксалати, етерични масла, терпени, протеолитични ензими и др.
Нов момент в етипатогенезата на тези интоксикации се явява широкато използване в последните години на универсални растителни стимуланти под формата на течни минерални торове. Наличието в тях на потенциално токсични елементи – фосфати, К, Fe, Mo, Mn, Zn, Cu, B, Mgи др. крие рискове от остри или по-често хронични отравяния с оглед създалите се условия за кумулиране на токсични дози в прицелните растения, а от там и в организма на животните. Същата последователност би могла да следва и интоксикацията с инсектициди (пиретроиди, ФОС, ХОС), използвани при декортивните растения, до които има достъп котката.
Материал и методи
Касае се за 9 годишен, сексуално интактен, късокосмест котарак. Животното не е ваксинирано, но е обезпаразитявано редовно срещу ендопаразити. Няма данни за сериозно заболяване преди настоящия инцидент. Отглежда се целогодишно в домашни условия, без контакт с други животни.
Ежедневната му дажба включва предимно фабрично произведени консерви и гранулат от различни търговски марки. Водата е питейна, предоставяна в пластмасова купичка, на воля. Специална “котешка трева” не е осигурявана под никаква форма.
През последните три седмици стопаните забелязват прогресивно влошаване на общото състояние – апатичност, сънливост, липса на апетит, прием на повече вода, "нормално" според тях уриниране. Зачестили инциденти на повръщане, които били отдавани на погълнати косми (засилено е опадането на космената покривка) и “традиционното дъвкане” на листа от отглеждани в дома декоративни цветя. В последно време котаракът отслабнал значително (маса при постъпването в клиниката 2,2 кг), редувайки по-редки изпражнения с по-сухи, рядко изхождани (на два-три дни).
От ранна възраст животното има достъп дотри растения от вида Chlorophytum соmosum(тревоподобно, стайно растение), чиято почва редовно бива третирана (повече от две години) с течен универсален тор NPK 7-5-6,със състав: N – 7,0 %; амиден N – 4,7%; Pкато водоразтворим Р2О5 – 5,04%; K като водоразтворим К2О – 6,0%; МgкатоMgO – 0,2%; В – 0,02%; Fe – 0,01%; Мо – 0,005%; Мn– 0,01%; Zn – 0,005%, както и елементи подпомагащи растежа на растенията.
Появата на проблема според стопаните започнала отдавна, с необезпокоителна интензивност, като хронология - месеци след началото на използване на тора.
Проведено бе подробно и последователно клинично изследване, съобразно рутинните пропедевтични методики. От v.jugularis бе получена и изследвана венозна кръв по отношение пълна кръвна картина и биохимичен профил. Хематологичните и биохимични изследванията бяха направени чрез автоматична хемоанализа, а елементния анализ на отделения кръвен серум чрез атомно-абсорбционен спектрофотометър (ЦЛВСЕЕ – София). След катетеризиране на пикочния мехур бе получена урина и изследвана качествено (експресни тест -ленти NonaPhanSG – PlivaLachema – 9 показателя) и седимент (микроскопски). Ехографски (Toshiba, трансдюсер 7,5 MHz) бяха изследвани коремни органи.
Резултати
При прегледа бе установена високостепенна кахексия – очертани костни израстъци на главата, гръбначните прешлени и крайниците. Правеше впечатление изразената обща мускулна слабост, с наведено държане на главата. Космената покривка бе без блясък, оредяла, лесно отделяща се. Кожата се установява бледа с жълтеникав оттенък, по-студена при допир (особено ясно доловимо в областта на възглавничките на лапите). Кожната еластичност бе значително намалена (до голяма степен следствие от кахексията). Видимите лигавици бяха бледи. Кръвоносните съдове на конюнктивата - трудно доловими. Устната лигавица бе бледа с иктеричен отенък. Установени бяха две некървящи язви, с неправилна форма и големина на лещено зърно. Едната върху небната лигавица до последния ляв кътник, а другата латерално в основата на кучешкия зъб отдясно. Като цяло лигавицата бе суха, с малко количество гъста слюнка. В основата на кучешките зъби и моларите се забелязваше натрупан зъбен камък. Маркира се неприятен дъх от устата. Впечатление направи забавения пупиларен рефлекс. Вътрешна телесна температура бе 33,4°С. Пулсът бе с честота 98 удара в минута, слаб, малък, аритмичен. При аускултация на сърцето се установи приглушеност на сърдечните тонове, аритмия и тих ендокардиален шум, синхронен със систолата, наподобяващ слабо триене. Дихателната честота бе 26 дихателни движения за минута. При палпация на корема се установи мека коремна стена, без дефанс. Слабо увеличен черен дроб. Тънките и дебели черва бяха празни, без особености. И двата бъбрека бяха с нормални размери, неболезнени. Пикочният мехур бе полупразен, неболезнен.
Ехографията на коремни органи демонстрира находка характерна за интерстициален нефрит и обширни дистрофични участъци в черния дроб. Останалите органи бяха без особености.
Кръвта за анализ бе получена твърде трудно, след затопляне на тялото до 35,6°С (посредством водни контейнери и затоплен Рингеров разтвор интравенозно). Направи впечатление воднистата консистенция и подчертано светлия и цвят.
Резултатите от хематологичните изследвания бяха, както следва: Левкоцити – 4,6.109/l; Еритроцити – 3,1.1012/l; Хемоглобин – 68 g/l; Хематокрит – 0,14. От ДКК прави впечатление изместването на дясно в кръвния ред – 1% пръчкоядрени неутрофили; 72% сегментоядрени; 2% базофили; 1% моноцити; 24% лимфоцити. Анизоцитоза, пойкилоцитоза. Биохимиичните анализи показаха: глюкоза-4,46 mmol/l; общ белтък–74,1 g/l; албумин- 21,6 g/l; креатинин-1541,1 mmol/l; урея-50,78 mmol/l; билирубин общ-9,8 mmol/l; билирубин директен – 1,2 mmol/l; АСАТ-98,8 UI/l; АЛАТ-299,3 UI/l; g-глутамил трансфераза-31,0 UI/l; АФ-174,5 UI/l.
От елементите включени в състава на течния тор, в кръвния серум бяха установени следните стойности: Ca-6,87 mg/dl; Р-27,8 mg/dl; Мg-5,4mg/dl; Fe-1062 mg/dl; Zn-69,46 mmol/l; Na-87,44 mmol/l; К-4,96 mmol/l.
Резултатите от качественото изследване на урина показаха: относителна плътност – 1015; нитрити – негативно; рН – 5,0; протеин – 0,3 g/l; глюкоза – негативно; кетонови тела – негативно; уробилиноген –негативно; билирубин - един плюс; кръв – негативно. В седимента установихме клетки, определени като бъбречни епителни, множество урати, хиалинни цилиндри.
Изхождайки от данните, получени при клиничното изследване и лабораторните анализи, ние преценихме, че се касае за потенцирана от течния тор хронична интоксикация с растениетоChlorophytum соmosum, протичаща с полиорганно (храносмилателен тракт, черен дроб, бъбреци) увреждане на организма. Основания за това ни дават и данните от анамнезата - накъсване листата на растението и откриването им примесени в повърнати маси, както и случайно уловения от стопаните момент на “дъвкане на пръст от саксията” ден преди довеждането му за преглед.
В тази посока бе ориентирано и предприето симптоматично лечение, доколкото състоянието на пациента позволяваше прилагането на необходимите манипулации и лекарствени средства.
Тъй като котаракът бе с изразена хипотермия бяха предприети мерки за нейната корекция – загряване с водни контейнери с топла вода (45°С) и 100 mlзатоплен до телесна температура разтвор на Рингер (Ringer-Balkanpharma, разтвор за инфузия 500 ml), въведен подкожно на две места. Допълнително бе насочена и струя топъл въздух от обикновен, стаен калорифер, вследствие на което температурата се повиши до 35,6°С.
Продължено бе с венозно вливане затоплен Рингеров разтвор - общо количество 180 мл., със скорост 40 ml/kg/h. В системата за инфузия бяха добавени ранитидин(Zantac–GlaxoSmithKline,ампули 50 mg/2 ml) в доза 2 mg/kg m. и метоклопрамид (Degan-LEK, ампули 10 mg/2 ml) в доза 0,5 mg/kg m. Добавен бе и препарата В-сomplex (Alfasan, флакон 100 ml), в доза 1 ml i.m., и с оглед на очакваната метаболитна ацидоза бавно i.v. натриев хидрогенкарбонат в доза 0,5 mEq/kg (Sodiumbicarbonat 8,4% - B. BraunMelsungen, ампули от 20 ml).
Въпреки въздействието върху диурезата и предвид ефектите върху сърдечно-съдовата система и стомаха, се прецени като удачно и прилагането на атропин (Atropinumsulfuricum - Sopharma, ампули 1 mg/ml), в доза 0,02 mg/kg m., i.m.
След приключване на венозната инфузия, като антикоагулантно средство въведохме хепарин в доза 200IU/kg (Heparin “Biochemie”, флакон 25 000IU/5 ml).
Поради липсващите все още данни от лабораторните анализи се прие за хазартно приложението на СПВС (засилват азотемията за сметка на белтъчния катаболизъм).
Въпреки съмненията за отравяне със съставките на течния тор (P, Fe, Zn,Mn, Mo), счетохме за рисковано прилагането на СаNa2EДТА с оглед неговата подчертана нефротоксичност. От друга страна детоксикационните мероприятия (стомашни промивки, перорално включване на адсорбенти), щяха да бъдат увенчани с неуспех предвид техните показания - подчертана ефективност предимно при остри отравяния, непосредствено (часове) след приемането на отровата.
За съжаление, настъпилите тежки и необратими патологични промени, потвърдени и от получените по-късно лабораторни рзултати, не бяха повлияни от предприетите спешни терапевтични мерки и на следващия ден (близо 14 часа по-късно) пациента почина.
Поради изричното желание на стопанката, котаракът не бе аутопсиран и изследван патохистологично postmortem.
Обсъждане
Видовите особености на домашно отглежданите котки включват дъвкането и поглъщането на трева. В повечето случаи, когато специално предназначената за тази цел трева липсва (различни представители на сем. Poaceae), животнитезадоволяват нуждите си, консумирайки стайни,декоративни растения [6], не малка част от които са отровни. Токсичността на тези растения би могла да бъде потенцирана от широко използваните напоследък азотни и минерални торове.
За ролята на т. нар. “котешка трева” все още се срещат противоречиви мнения, дори неяснота в литературата [3]. Най- правдоподобно изглежда становището, свързващо приема на трева (сурови влакнини) с оглед евакуацията (повръщане, дефекация) на голямото количество косми, погълнати по време на тоалета, особено по време на физиологично обусловената сезонна смяна на космената покривка. За отбелязване е, че котките проявяват избирателност по отношение на растенията, което говори за известно “разпознаване” на атрактивни, но не винаги безвредни за тях субстанции.
Растенията, които считаме за водещ етиологичен фактор са от сем. Liliaceae. Представителите на това семейство са широко разпространени у нас като стайни декоративни растения и се считат за слабо до умерено токсични. Тук се причисляват алоето, аспарагуса, зюмбюла, спатифилиума, витлеемската звезда. В сока от листата се съдържат специфични алкалоиди, оксалати [4], а също така не добре проучени субстанции с подчертано нефротоксично действие [5].
Самото растение Chlorophytum соmosum (Spiderplant) се описва в повечето източници като слабо до нетоксично, предизвикващо преходни, обикновено неизискващи лечение състояния на саливация, повръщане, депресия и диария, особено при деца, дължащи се най-вероятно на неидентифицирани съставки (http://NationalPoisonsInformationCentre, Irelad. htm; http://faculty.swosu.edu/scott.long/vtph/vettxcl.htm).
Наторяването обаче, особено по-често от необходимото, е възможно да провокира промяна в биохимизма на растението с натрупване на потенциално вредни фитотоксини, както и до концентриране на торовите компоненти, от една страна в субстрата (има данни че последните дни също е бил консумиран), а от друга в самата листна маса, приемана най-често от животното. Последното се доказва от повишените кръвни нива на някои от основните компоненти на тора, а именно: Р – 27,8 mg/dlпри норма 4,5 – 8,1mg/dl; Mg– 5,4 mg/dlпри норма 2,2 mg/dl; Fe – 1062 μg/dlпри норма 68-215 dl ; Zn – 69,46 μmol/lпри норма 11,5-18,5 μmol/l. Всъщност хроничното действие на тези елементи, кумулирани над допустимите норми считаме за водещ етиопатогенетичен фактор в конретния случай. Открояват се клиничните и клинико-химични данни за увреждания на гастро-интестиналния тракт – възпаления с улцерации (иритиращо въздействие на Fe и Zn), на този късен етап от развоя, вече и вторично на фона на ендотоксичните прояви от страна на засегнатата бъбречна и чернодробна функция (азотна задръжка; билирубинемия). За отбелязване е, че описаната при други видове животни хемолиза с хемоглобинурия, характерна за острото отравяне с Fe и Zn[7], в нашия случай не се установява. Налице е обаче силно изразена анемия, която излиза извън рамките на тази установяваща се при хроничната бъбречна недостатъчност – нормоцитарна, нормохромна, хипопластична [1]. Това може да се отдаде най-вероятно на биохимичните въздействия, вследствие хроничната фосфатемия и отлагането на металите в РЕС, черния дроб и бъбреците.
Впоследствие, анализирайки състоянието и получените по-късно клинико-химични резултати, към описаната схема на терапия, считаме за индицирано още: хемотрансфузия (показана при хематокрит под 0,15 – 0,20), поощряване диурезата (Furosemidе-SopharmaPLC ампули 40 mg/2 mlв доза 2 mg/kgm.) под непрекъснат контрол на калиевите нива и тъканната хидратация, приложение на дефероксамин в доза 15 mg/kg/h до достигане ниски серумни нива Fe (Desferal, сухи ампули по 500 мг. с разтворител), със следене на ефекта ниски дози 27,5 mg/kg/на 6 до 8 h, s.c. от 1%-ов разтвор СаNa2EДТА с 5% глюкоза или D-пенициламин в доза 0,05 мг./кг. i.v., фосфат свързващи агенти (алуминиев хидроксид – Алмагел,Balkanpharma,p. o. суспензия; Са-ацетат - няма регистриран препарати). Необходимо е стимулиране на апетита или хранене с орогастрична сонда. Диетичния режим, включва ограничени протеинови нива в рамките на 9-18%, ниски нива P< 0,5% иNaCl< 0,3% в сухото вещество, добавка на витамини от групата Bивитамин C[2]. Подходяща е предлаганата на нашия пазар диетична храна - RenalRF 16â, RoyalCanin. След стабилизиране състоянието на пациента, за уместно считаме включването на: хипотензивен агент, АСЕ-инхибитор, най-добре еналаприл- 0,4 mg/kg m. p.o.[2]; калцитриол – с оглед редуциране на вторичния бъбречен хиперпаратиреоидизъм (само при нормални кръвни нива на калция - може да усили хиперкалцемията)[2]; еритропоетин (засягане на ендогенната продукция вследствие хроничната бъбречна недостатъчност); анаболен стероид (Laurabolin-Intervet 0,5% – 0,5 ml s.c., през 3 седмици).
Показанията за хемодиализа в конкретния случай нямат възможност за практическо приложение.
В заключение, с оглед предпазване от подобни инциденти,преценяваме като необходими следните мерки: поставянето на опасните декоративни растения на места недостъпни за домашните любимци (ограничаване достъпа); предоставянето на специална (или чиста градинска) трева на животните; приучаване (дресировка) – чрез опръскане на животните непосредствено след “провинението” с вода от пулверизатор или посредством ароматизиране на прицелните растения с поизхабен дезодорант (различен от този използван от стопаните) [6].
Изводи
Широкото разпространение в последните години на екзотични декоративни растения в съчетание с третирането им с разнообразни химически препарати – торове, инсектициди, специализирани добавки създава условия за инцидентни отравяния при домашни любимци. Изясняването на етиологичната диагноза в тези случаи ще бъде затруднено, предвид многостранните токсични ефекти на растенията от една страна, но и на използваните химикали от друга.
Домашните котки се явяват застрашени в най-голяма степен, предвид техните видови особености – поведенчески, физиологични, метаболитни и др. В тази връзка превенцията от страна на стопаните е най-сигурния начин за предотвратяване на инцидентите.
Що се отнася до ветеринарната помощ в подобни инциденти, за определящи считаме коректната и подробно снета анамнеза, с навременна и адекватна намеса – задълбочен клиничен преглед, направления за пълни лабораторни изследвания, внимателна оценка и интерпретация на получените резултати и подходяща схема на терапия.
Цитирана литература:
1. Бажбина, Е., А. Коробов, С. Середа, В. Сапрыкин, 2004.Анемия при хронической почечной недостаточности. Методо логические основы оценки клинико морфологических показателей крови домашних животных. Издателство Аквариум, Москва, 57 - 58.
2. Браун, С., Д. Байнбридж, Д. Эллиот, 2003. Хроническая почечная недостаточност: достижения в медикаментозном лечении. Нефрология и урология собак и кошек, 230 - 246.
3. Гиргинов, Д. Г., Ф. А. Калфелц, 2003. Храни за кучета и котки. Клинично хранене на кучето и котката, 73 - 110.
4. Дилов, П., 2005. Отровни декоративни растения и токсичните им ефекти - приложение №6.Ветеринарно-медицинска токсикология, 693- 701.
5.Gulledge, L., D. Boos, R. Wachsstock, 1997. Acuterenalfailureinacat secondary to Tiger lily (Lilium tigrinum) toxicity. Feline practice, 25, (5-6), 38 - 39.
6. Hart, B.L.,L.A.Hart, 1985. Feeding and related problems in cats.Canine and feline behavioral therapy, Williams & Wilkins , 163-164.
7. Osweiler, G., 1996. Iron Toxicosis. Toxicology, Williams & Wilkins, 188 - 191.
8. Roussel, T.R., 1996. Lesintoxicationslieesauxparticularites metaboliques et comportementales du chat. These pour le doctorate veterinaire diplome d`etat, 122-125
9. Saxon-Buri, S., 2004. Daffodil toxicosis in an adult cat. Can. Vet. J.,45(3),248-250.
|
ВЕТЕРИНАРНА КЛИНИКА "ГЛОБАЛ ВЕТ " СОФИЯ 
